Остаряваме по същия начин, по който сме живели ♥ Енрике МАРИСКАЛ
(Two Old People Eating (1819-1823) by Francisco Goya)
Остаряване
Еднообразието не е хубаво нещо. Не дава опция за смяна, развиване, за нещо ново. Нижат се дни след дни, съвсем идентични, като скучните страници в някой роман, който никой не чете. Дори и самият създател.
Ние сме толкоз остарели, колкото са остарели и спомените ни, и толкоз млади, колкото са фантазиите ни за бъдещето. Непрекъснатото повторение на едно либрето, на обещано придвижване ни предлага сигурност, без подозрение, само че в края на краищата ни отегчава заради неналичието на изненади и благоприятни условия да научим нови неща.
Остаряваме по същия метод, по който сме живели.
Старостта е тъжно нещо, само че е единственият метод да живеем дълго време в едно и също тяло. „ Това, което прави индивида остарял, са неговите каузи ”, е споделил Овидий. Старостта оставя повече следи от бръчки в душата на индивида, в сравнение с по лицето му.
Няма нищо по-разрушително за един остарял човек от терзанията му за незначителни неща. Феята става магьосница доста бързо, както цветето самакитка се трансформира в магьосническо биле. Стариците са като розите през есента; цветчетата са опадали и стърчат единствено тръни. Възрастните обичат да дават упътвания, тъй като по този начин се утешават, че не оферират неприятни препоръки. Дикенс споделя, че няколко пъти е бил в компанията на възрастни дами, и се е убедил в това.
„ Всички дами на напреднала възраст, които познавам, се разделят на три групи: мили старици, възрастни дами и остарели вещици ”, написа британският стихотворец и мъдрец Колридж. Ако искаш да си остарял доста дълго време, остарей по-рано. „ Никой не е толкоз остарял, че да не може да повярва, че ще живее още една година ”, твърдял Цицерон.
Сухи дърва за горене. Стар кон за яздене. Старо вино за пиянство. Стари другари. И типичен книги за четене… Тъжно е да доживееш до възраст, на която всички дами ти харесват, а ти не можеш да се харесаш на никоя. Агата Кристи съветвала приятелките си да се омъжат за някой доста възрастен мъж, тъй че когато остареят, да бъдат по-привлекателни и забавни за него.
Един сътрудник и другар ми описа следната мъчителна за него преживелица: - Слушай, Енрике. Срещнах се с моя някогашна ученичка отпреди години. Това момиче, Мариела, постоянно ми е харесвало; мисля, че даже бях влюбен в нея. Казах й: „ Мариела, какъв брой се веселя да те срещна, бях ти преподавател по философия в гимназията, - помниш ли ме? ” Момичето ме погледна деликатно и сподели: „ Не, господине, объркали сте се, по философия ми преподаваше младият господин Фернандес ”.
Група омъжени приятелки, елегантни и красиви, решили да отидат в Париж без съпрузите си, с цел да отпразнуват златните си сватби. Екскурзията на двайсетте госпожи траяла една седмица. На връщане самолетът претърпял злополука и се разрушил. Всички те се явили пред свети Петър. Светият надзирател бил покрит с работа. За да реши ориста на групата, бързо попитал: - Докато бяхте във Франция, някоя от вас да е имала неверни намерения към някой французин, предпочитание за интимности?... Тези, които си признават, да създадат крачка напред! Всички, като се изключи една, пристъпили... Петър, трогнат от толкоз доста откровеност, отсъдил: - Ще останете в чистилището единствено три дни, по-късно ще отидете в парадайса... И моля ви, вземете с вас и тази глухата!...
Не предавай щастието. Хуморът не трябва да отсъства от нито една диета, нито от възможността за вдишване на риск.
От: „ Другото име на любовта “, Енрике Марискал, ИК „ Бард ”, 2011 година
Картина: Two Old People Eating (1819-1823) by Francisco Goya; chinaoilpaintinggallery
